Възраждане на теорията за езика, предопределящ мисленето
В началото тази теория е приета с овации, но славата й бързо отминава и бива определена като абсурдна, въпреки че оказва сериозно въздействие върху развитието на множество дисциплини като етнолингвистика, психолингвистика, обща семантика и други. В началото на 80-те някои учени се завръщат към твърденията на Уорф. Те провеждат редица проучвания, вдъхновени от неговата теория, като отстраняват крайните й позиции. Така се стига и до масовото убеждение, че езикът неизбежно влияе върху начина по който бива възприет света и отваря нови хоризонти пред тези, които изучават и най-вече говорят чужд език.Как точно езикът влияе на мисленето?
Например при счупване на ваза един англоговорящ ще каже кой е счупил вазата в случай, че е бил свидетел или извършител на счупването, докато испаноговорящите много вероятно просто ще изтъкнат факта, че вазата се е счупила. Липсата на необходимост да се посочи извършителя, подсказва едно по-различно отношение върху отговорността за определени действия. Според някои учени различното отношение на англосаксонците към едно такова обикновено действие и начинът по-който те подбират думите идва от традицията да бъде наказан всеки, който нарушава правилата, а не толкова от необходимостта да се посочи виновник. Икономистът Кейт Чен, преподавател в университета в Лос Анджелис, твърди, че поради факта, че китайците нямат точно глаголно време посочващо бъдещето, са склонни да заделят 30% повече в спестявания от хора, говорещи с ясни глаголни форми за бъдещето. Счита се също така, че деца, говорещи езици, в които има думи от мъжки и женски род, по-бързо си дават сметка от кой пол са, в сравнение с деца, говорещи езици, в които не съществува мъжки и женски род, както е във финландския език например.Подобно на въпроса за яйцето и кокошката
В същото време надали някой може да отговори еднозначно на въпроса „Дали хората просто не мислят за неща, за които няма думи в техния език или липсата на тези думи се определя от факта, че нямат нужда да мислят за тях? Така например аборигените в Куинсланд, Австралия, говорещи Гуугу Йимитир, нямат думи като „ляво“, „дясно“, „напред“ и „назад“. Говорещите този диалект дават указания за определено място, използвайки думите „север“, „юг“, „изток“ и „запад“. Така че те никога няма да кажат, че човекът е застанал пред къщата, а на изток от къщата (например). И още един пример, в българския език, когато говорим за дъжд обикновено прибягваме към прилагателни, за да създадем различни образи на дъжда – слаб, летен, пороен, силен и т.н., докато в холандския език съществуват 11 различни думи за дъжд. Същото е и със снега, но тук по-голямо разнообразие на сняг има в ескимоските диалекти. Все пак не можем да отречем, че дори и езикът да влияе върху начина на мислене на един народ, племе или общност, на преден план все пак застават техните общи традиции, начин на живот и културни навици.Прочетете още:
- Кой е най-добрият метод за изучаване на чужд език?
- На каква възраст е най-добре да започнем ученето на чужд език?
- Някои митове за изучаването на чужд език
- Влияе ли езикът, който говорим, върху мисленето ни?
- 10-те най-секси звучащи езици в света
Разгледайте още: