За никого не е тайна, че българският език е пълен с чужди думи, но запитвали ли сте до каква степен е навлязъл английският език в речта ни? Няма начин да не сте обърнали внимание на думи като „чатове”, „сърфиране”, „копи-пействам”, „поствам”, „лайквам“ и т.н. Обяснението е логично, компютрите и интернет се вмъкнаха в ежедневието ни по внушителен начин, заедно с всички английски термини, свързани с тях. Явлението е съвсем нормално като се има предвид, че речта е жива и като такава се мени постоянно. Притеснителното е обаче когато употребяваме думи, които не разбираме.
Английският език не присъства единствено в българската реч, където и да отидете казвайки „стоп”, „джинси”, „тенис”, „голф”, „уикенд”, „бар” ще бъдете разбрани. Най-забавно е, когато английският език се съчетае с местния. Само в японския например присъстват 20 000 англицизми – достатъчно много, за да има специална дума за тях, и тя е Japlish (English + Japanese). Ето ги и примерите: „erebata” (elevator), „apputodeito”(up-to-date), „biiru” (beer), „isukrimu” (ice cream) и „esukareta” (escalator). Разбира се, японците не са единствената нация, която преиначава английския език. Сладоледът в Полша се нарича „ajskrym” (ice cream), прическата в Украйна е „herkot” (haricut), а в Литва използват думата „muving pikserus”, за да кажат филм (на английски е „moving pictures”,което буквално означава „движещи се снимки”). Интересно е явлението в Германия, където много от думите са измислени с директен аналог от английския език като „Pullunder”(от „pullover”, значеща пуловер), „Twens” (от “teens”, значеща тинейджъри) или напълно новите думи „handy” (мобилен телефон) и „dressman”(мъжки манекен).
Особено любопитна е дългогодишната връзка между английския език и френския. Векове наред потокът на думи между двата езика е бил еднопосочен: от френски към английски. Да, но от средата на 21 век нещата се променят и все повече думи на английски език намират своето приложение във френския: между 1% и 5%. И въпреки, че французите са най-големите пуристи по отношение на езика си, дори и във Франция зад всеки ъгъл ще чуете думи като „le marketing”, „le gadget”, „le self-service”, „le shopping” и т.н.